Харесва ни да живеем в подобна агресивна среда. Иначе няма обяснение защо не помагаме на този, когото убиват, а го снимаме
Любомир Минчев
Ако някой успее да заснеме собственото си убийство , сигурно ще получи „Пулицър“ посмъртно. Защото да филмираш убийството на случаен човек на улицата, вече не прави никакво впечатление. Доволни са само разследващите, но и подобни кадри май вече не им вършат никаква работа.
След убийство като това на Тошко от Враца, ни идва да крещим: „Това държава ли е!“ И го правим вече няколко дни. Правим го винаги, когато някой така нелепо си отиде на улицата. Солидарни сме с драмата и пишем: „Аз съм Тошко“. С това въпросът е изчерпан.
Може да има някакво продължение, ако крещим: „Това хора ли са!“ За убийците е ясно. Ще изпитаме някакво облекчение, ако ги видим обесени на първия уличен стълб. Но някъде наоколо трябва да увисне и безразличието ни.
Харесва ни да живеем в подобна агресивна среда. Иначе няма обяснение защо не помагаме на този, когото убиват, а го снимаме. В критични ситуации изплува природата ни на воайори. Умираме да гледаме през ключалката какво се случва в спалнята, тъй като в нашата не се случва нищо. А на улицата няма смисъл и да се крием. Изглежда е престижно да качиш в мрежата снимки от едно убийство и гордо да заявиш авторството си.
Това хора ли са? Навярно уплашени хора. Но това е лесен отговор. 10-15 свидетели на убийството могат да се разправят с убийците. Но няма да им остане време за снимки.
Те, всъщност, направиха моментната ни колективна снимка – на идиоти, за които е без значение къде ще ги убият – на улицата, в кафенето, в парка, в леглото. И ще е хит в мрежата, ако на снимките изглеждат като живи.
„Сигурен съм, ще се съгласите, че убийството може да бъде много по-очарователно и забавно дори за жертвата, ако обстановката е приятна и въвлечените в него хора са дами и господа също като вас.“ Това е Хичкок. Сякаш е бил от свидетелите във Враца.
Затова по-лесно е да крещим: „Това държава ли е!“ Да, държава е. Всеки ден пускаме снимки от живота в нея.
България държи първото място в света по смъртност сред 230 държави при положение, че при нас няма нито война, нито епидемии, нито големи бедствия ,отчете академик Петър Иванов, директор на Демографския институт. В други държави има семейно планиране, в Русия например са дават 25 000 евро при раждане. „Картината и сега е мрачна – 55% от новородените в България нямат за майчин език българския. Тази прогноза е на Световната банка.
Не всеки е детето Тошко, не всяко дете кара кола, не всяко дете се нахвърля на пресичащите нагло на пешеходната пътека, не всяко дете носи бокс. Виж, селските мутри са си такива, каквито винаги са били. Тъпи дотам, че да не знаят, кога да спрат. Детето е нямало късмет, вместо да попилее някакви там жалки жертви, попаднало на две яки животни. Трагедия…
Какъвто и да е си е негов проблем, коментирай статията. Кое не е вярно в нея ? Селфитата и видеотата които са по-модерни отколкото това да се притечеш на помощ на ближния ?? Едно 18-годишно дете умира, а ние се снимаме ?
Чичка, поне си „анализира“ своята собствена същност. Наплюнчи си за пореден път 2 минутното повърхностно перо, плясна и ти едно писаческо селфи, стигна до „заключението“ с „държавата“ и айде хоп бегом да се мазниш на мутряшката „държавна“ система в следващата ти двеминутка другата седмица. Поне при такива трагични събития намери вътрешни сили да се скриеш, защото си едно компрометирано чиче на трошички при тези, които формират…“държавата“ .
Положението е толкова срамно, че чак е неспасяемо
Харесва ни да живеем в подобна агресивна среда. Иначе няма обяснение защо не помагаме на този, когото убиват, а го снимаме. В критични ситуации изплува природата ни на воайори. Умираме да гледаме през ключалката какво се случва в спалнята, тъй като в нашата не се случва нищо.
________________
Точно в десятката.
Нещо като по Хичкок е, да ….
това са съвременните поколения и възпитание на консуматорите без достойнство, човещина и чест, поколението на селфито и всякакви други брюкселски простотии